Паметникът Бузлуджа сред 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа
„Европа ностра“, водещата организация за опазване на културното наследство в Европа, и Институтът на Европейската инвестиционна банка обявиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 г. Това са: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.
Много от бисери на европейското културно наследство са в огромна опасност – някои поради изоставяне или неадекватно поддържане, други поради липса на експертизи или ресурси. В следващите месеци експерти от „Европа ностра“ и Института на Европейската инвестиционна банка ще посетят избраните 7 обекта и ще се срещнат с основните заинтересовани страни. Мултидисциплинарните екипи ще предоставят технически съвети, ще идентифицират възможните източници на финансиране и ще мобилизират широка подкрепа за запазването на тези забележителности. До края на годината специалистите ще формулират осъществими планове за действие за избраните обекти.
Този нов списък на „7-те най-застрашени“ се обявява по време на Европейската година на културното наследство, която отпразнува общото културно наследство – на европейско, национално, регионално и местно равнище – и има за цел да насърчи гражданите на Европа да го открият и да се ангажират с него.
Маестро Пласидо Доминго, президент на „Европа ностра“:
"Най-новият списък на „7-те най-застрашени“ се състои от изключителни съкровища на европейското културно наследство, които са в опасност да бъдат изгубени. Хората в съответните региони са силно заинтересовани да опазят тези важни примери от нашето общо наследство, но се нуждаят от по-широка европейска подкрепа. Затова призовавам местните, регионалните, националните и европейските заинтересовани страни – както държавни, така и частни – да обединят усилията си, за да осигурят реално бъдеще за обектите.
Настоящата Европейска година на културното наследство предоставя идеална рамка за стартирането на четвъртия списък на „7-те най-застрашени“ обекта. Актуалната оценка показа впечатляващ напредък с редица от обектите, избрани до момента, и доказа капацитета на инвестициите в културното наследство, който може да генерира многобройни ползи, особено на социално-икономическо равнище. Затова се надяваме, че благодарение на комбинацията от държавна и частна подкрепа обектите, включени в новия списък, ще бъдат спасени за бъдещите поколения."
КРИТЕРИИТЕ
„7-те най-застрашени“ за 2018 г. обекта са избрани от Управителния съвет на „Европа ностра“ измежду 12-те обекта, определени от екип специалисти по история, археология, архитектура, реставрация, проектно анализиране и финанси. Номинациите са направени от неправителствени организации или от държавни институции, формиращи част от европейската мрежа от членове и асоциирани организации на „Европа ностра“.
ПРОГРАМАТА
Програмата „7-те най-застрашени“ е основана през януари 2013 г. от „Европа ностра“ с основен партньор Института на Европейската инвестиционна банка. Тя е вдъхновена от подобен успешен проект на американската организация „Национално обединение за историческо съхранение“. „7-те най-застрашени“ не е програма за финансиране. Нейната цел е да бъде катализатор за действие и да насърчава „силата на добрия пример“. Тя има подкрепата на програмата на ЕС „Творческа Европа“ като част от проект „Споделено наследство – споделени ценности“.
СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЕКТА
Паметникът Бузлуджа, разположен на планински връх и в сърцето на България, е внушителен пример за архитектурата от ХХ век. Той е построен през 1981 г. като дом паметник на Българската комунистическа партия. Просъществува само 8 години – до края на социалистическия режим в България през 1989 г. Скоро след това сградата е изоставена и се превръща в жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са силно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, включително на силните снеговалежи, типични за местността. Отговорните органи не са взели никакви мерки за опазването на сградата до този момент.
Мозайките в паметника покриват площ от над 1000 кв. м и представят историята на БКП с художествени похвати в стила на социалистическия реализъм. Мозайките на вътрешния кръг са изработени от смалт, а на външния – от естествени камъни, събрани от реките на България.
Днес внушителният облик на монумента, символните елементи и цветните мозайки са силно разрушени, но паметникът привлича интерес със своята драматична история, удивителна архитектура и визия.
Съдбата му е подобна на няколкостотин други паметници, построени по времето на социалистическия режим в България и в целия Източен блок.
Оставянето на паметника постепенно да се разруши би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символичното му значението като артефакт на 45 години социализъм в България.
Това са само част от анализите на европейските експерти за монумента на Бузлуджа.
Много от бисери на европейското културно наследство са в огромна опасност – някои поради изоставяне или неадекватно поддържане, други поради липса на експертизи или ресурси. В следващите месеци експерти от „Европа ностра“ и Института на Европейската инвестиционна банка ще посетят избраните 7 обекта и ще се срещнат с основните заинтересовани страни. Мултидисциплинарните екипи ще предоставят технически съвети, ще идентифицират възможните източници на финансиране и ще мобилизират широка подкрепа за запазването на тези забележителности. До края на годината специалистите ще формулират осъществими планове за действие за избраните обекти.
Този нов списък на „7-те най-застрашени“ се обявява по време на Европейската година на културното наследство, която отпразнува общото културно наследство – на европейско, национално, регионално и местно равнище – и има за цел да насърчи гражданите на Европа да го открият и да се ангажират с него.
Маестро Пласидо Доминго, президент на „Европа ностра“:
"Най-новият списък на „7-те най-застрашени“ се състои от изключителни съкровища на европейското културно наследство, които са в опасност да бъдат изгубени. Хората в съответните региони са силно заинтересовани да опазят тези важни примери от нашето общо наследство, но се нуждаят от по-широка европейска подкрепа. Затова призовавам местните, регионалните, националните и европейските заинтересовани страни – както държавни, така и частни – да обединят усилията си, за да осигурят реално бъдеще за обектите.
Настоящата Европейска година на културното наследство предоставя идеална рамка за стартирането на четвъртия списък на „7-те най-застрашени“ обекта. Актуалната оценка показа впечатляващ напредък с редица от обектите, избрани до момента, и доказа капацитета на инвестициите в културното наследство, който може да генерира многобройни ползи, особено на социално-икономическо равнище. Затова се надяваме, че благодарение на комбинацията от държавна и частна подкрепа обектите, включени в новия списък, ще бъдат спасени за бъдещите поколения."
КРИТЕРИИТЕ
„7-те най-застрашени“ за 2018 г. обекта са избрани от Управителния съвет на „Европа ностра“ измежду 12-те обекта, определени от екип специалисти по история, археология, архитектура, реставрация, проектно анализиране и финанси. Номинациите са направени от неправителствени организации или от държавни институции, формиращи част от европейската мрежа от членове и асоциирани организации на „Европа ностра“.
ПРОГРАМАТА
Програмата „7-те най-застрашени“ е основана през януари 2013 г. от „Европа ностра“ с основен партньор Института на Европейската инвестиционна банка. Тя е вдъхновена от подобен успешен проект на американската организация „Национално обединение за историческо съхранение“. „7-те най-застрашени“ не е програма за финансиране. Нейната цел е да бъде катализатор за действие и да насърчава „силата на добрия пример“. Тя има подкрепата на програмата на ЕС „Творческа Европа“ като част от проект „Споделено наследство – споделени ценности“.
СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЕКТА
Паметникът Бузлуджа, разположен на планински връх и в сърцето на България, е внушителен пример за архитектурата от ХХ век. Той е построен през 1981 г. като дом паметник на Българската комунистическа партия. Просъществува само 8 години – до края на социалистическия режим в България през 1989 г. Скоро след това сградата е изоставена и се превръща в жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са силно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, включително на силните снеговалежи, типични за местността. Отговорните органи не са взели никакви мерки за опазването на сградата до този момент.
Мозайките в паметника покриват площ от над 1000 кв. м и представят историята на БКП с художествени похвати в стила на социалистическия реализъм. Мозайките на вътрешния кръг са изработени от смалт, а на външния – от естествени камъни, събрани от реките на България.
Днес внушителният облик на монумента, символните елементи и цветните мозайки са силно разрушени, но паметникът привлича интерес със своята драматична история, удивителна архитектура и визия.
Съдбата му е подобна на няколкостотин други паметници, построени по времето на социалистическия режим в България и в целия Източен блок.
Оставянето на паметника постепенно да се разруши би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символичното му значението като артефакт на 45 години социализъм в България.
Това са само част от анализите на европейските експерти за монумента на Бузлуджа.